Като рядка етническа и етнокултурна мозайка може да се определи статутът на село Окорш, а за това спомагат редица обстоятелства от историческо естество. Наследници на част от българската общност живеят тук, а в голямата си част те са преселници от пределите на румънската държава. Има още българи от централните балкански части, както и преселници от Турция и от посока югозапад. Не бива да се забравя наличието на мюсюлмани, които обитават източните части на планината Родопи. Потомците на Бимбеловите по всяка вероятност продължават да живеят тук, макар тези данни да не са потвърдени категорично. Това са хора, имащи роднински връзки със славния войвода Стефан Караджа. Родът на Петковите е друга популярна фамилия, пуснала своите корени тук. От нея задължително трябва да се споменат Петко, Димитър и Никола Петкови. Специфичните обичаи и религиозни вярвания са се насложили във всяка една от тези групи, в това число и костюмите. Всичко това може нагледно да се види в музейната местна сбирка.
Ташлъ Махле е местност в землището на Окорш, където все още продължава да стои средновековна българска крепост. Тя просъществува от девети до средата на единадесети век и служи като охранителен пункт на околността. В различните години на местна почва функционират три училища, едно от които носи името на българския писател Йордан Йовков. Сега то има статут на средно училище, а основното такова е кръстено на известното дете партизанин Митко Палузов. През 1960-та първите две училища се обединяват в едно цяло, а шест години по-късно се стига до закриването му. Иначе зимата на 1941-ва се счита като основополагаща за образованието в селото, през същата тази година е назначена учителката Стефка Добрева. Понеже по това време България се намира под румънско завоевание, обучението в клас се води на румънски. Читалището в селото възниква през 1942-ра, когато група интелектуалци начело с учителя Петър Върбанов полагат основите му. Горе-долу почти веднага е избран и човек за поста председател – Райно Велев. На първо време читалището има библиотека с художествена литература в твърде оскъдни количества. Между книгите има и няколко с по-практическа насоченост. До 1960-та библиотеката се помещава в частна къща.
Впоследствие на площ от 386 кв. м. започва строителството на нова читалищна сграда в Окорш, а парите идват по линия данъчно облагане на местното население. Сградата е на два етажа и е завършена през 1962-ра. Тогава просторната библиотека с читалня към нея е вече факт и определено се усеща разликата спрямо предишната. Салонът предлага 250 седящи места, а освен това могат да се посещават фото и кино клубове. Сравнително късно се стига до откриването на музей в селото – през 2001-ва. Археологическите и етнографски сбирки представляват части от събраната история на местното население. Подготовката и тъкачеството на изделия от текстил могат нагледно са се следят от желаещите благодарение на съществуващата за целта работилница. Музеят е разположен в старата училищна сграда. Всяка година на 21-ви септември се прави местен събор, като тогава православната църква отбелязва деня на Малка Богородица. Атанас Сивков е роден тук – през 2017-та издава посветена на селото книга.
